Ох кмете кмете

Аз имам следния въпрос, кога ще се предприеме нещо за ул. Рудничар.

Когато завали всичката вода /реки/ течаща по асфалтираната ул.Витоша се спуска по ул.Рудничар и я отнася.

Ако се направи канална решетъчна шахта, както е на ново асфалтираната улица, това ще реши проблема.

Колкото да асфалт, това може само да си мечтаем до следващите ...

Вилата ми е на Яровец. Асфалтираната улица, на снимката. На нея наистина живее и кмета.

Чувствам се, обаче, лично засегнат, затова, че се смята че тя е асфалтирана за лична негова облага и без да се отчете интересът на селото. Тя е асфалтирана за моя и на повечето жители и виладжии облага и ще ви обясня защо. Ето няколко безспорни исторически факти, които говорят за това:

1. Яровец, заедно с ул. Васил Левски и ул. Йордан Божов, бяха останали едни от малкото неасфалтирани улици, особено в предната северна часта на селото преди разделянето му на две от улица Цал Симеон. Говорим за район с поне 300 къщи. Болшинството улици в този периметър имат асфалт отдавна.
2. През 80-те беше предвидено асфалтиране, но не ни огря. Много жители тогава бяха зарадвани, защото ремонтите бяха масови и реално от тогава селото придоби по-модерен вид - асфалтирани улици, бетонови стълбове и улично осветление. Гореизброените улици също бяха предвидени, дори беше положена настилка от едър чакъл и оставаше само да минат валяците и да утъпкат. Понеже явно не стигнаха ресурсите, няколко улици в селото си останаха на чакъл, включително нашите. 10-тина години след това (детските ми години) преминаха в игра по чакъла, а колелетата си карахме по големите оживени и опасни пътища. От тогава чакаме да дойде нашия ред. Неасфалтирани от онзи период останаха, примерно, улиците в цялата вилна зона на Разкръскье. Вероятно защото хората ходят на вила веднъж седмично и не са приоритетни. Но още тогава Яровец и Левски бяха преценени като приоритетни.
3. Яровец е първата пресечка след влизането в селото. Тя е част от визията на селото - първото впечатление. Гости и преминаващи туристи, мотористи и велосипедисти винаги минават от тук. Всеки минава от тук. И запечатва в съзнанието си, това което вижда. До преди месец, когато се асфалтира част от улицата, Яровец приличаше на устие на река от кал, камъни и пясък. Това устие се вливаше почти до средата на главната улица Самуил и образуваше нанос с вид на полуостров. Колите тук се разминаваха само с изчакване. Слава богу, че нямаше катастрофи.
4. ул. Яровец е важна и за всички, които я ползват за изходен и входен път за къщите си. Това са хората с къщи и на ул. Васил Левски и ул. Петър Янчов, а дори понякога и от ул. Дабо. Тя е важна за всички, които ежедневно тормозехме ходовите части на колите си, минавайки по нея. А хората с по 2-3 коли в двора сме най-заинтересовани.
5. Абсурдно е да се мисли, че кмета Краси Трайков е по-заинтересуван от мен. Точно заради горното. Неговата къща е на 5 метра от асфалтирания главен път и рядко го виждам с кола. Многократно, живущите на Яровец, сме отправяли молби към него да потърси начин да оправи улицата, оплаквали сме се от безобразния й вид. Знаете, че това не му е единствения мандат. През цялото време този натиск от наша страна беше пренебрегван. Незнам защо! Може би точно заради това, което става в момента - някой го сочи с пръст и казва "Той асфалтира за лични облаги". Много плоско е това обвинение. Да беше го направил като първа работа след избирането си - разбирам, а то асфалтирането се случва поне десет години от първото му кметуване. А и да беше стоял със скрастени ръце през това време, тогава да го обвиняваме. Тук в този сайт в разделите за кмета и за общинската политика можете много прецизно да се проследи какво кмета е правил за селото през годините.

Благодарен съм, че макар и късно г-н Красимир Трайков намери някакво решение за нашата улица. Надявам се да няма причина асфалтирането да спре дотук на средата. Обоче съм благодарен и на кмета на Перник и на общинската администрация, защото доколкото знам, парите и решенията за пътищата идват от там. Това междувпрочем също означава, че не само кмета на селото е отговорен за това добро дело.

Умишлено бягам от темата за политиката, ГЕРБ, "нашите", "вашите", партии, селкопи, сдружения. Смятам, че на селско ниво голямата политика е просто нюанс. Както се вика "Бог високо, цар далеко". Дали кмета е от моята партия, не е кой знае колко важно. Политическите амбиции почти винаги водят до това да се търси "под вола теле"по отношение на "врага". Нямаме нужда от това умешлено търсене на конфликта.

Само ще напомня на автора на публикацията, която коментирам, че освен Кладнешки депутат, ГЕРБ има и Кладнешки общински съветник - г-н Кирил Симеонов. Депутат, общински съветник, кмет. Това са хора които могат с контакти, връзки и активност да направят много за Кладница. Има и други от лобито на селото - известни хора, влиятелни. На тях също трябва да разчитаме.

Много се надявам новият депутат Владислав Димитров, да направи нещо полезно за селото. Обаче, да не се притеснява или страхува, че това може да бъде изтълкувано като лично облагодателстване. Защото, така както сега се случва някой да каже "Кметът Краси си асфалтира улицата", и при него може да се появи друг и да каже "Депутатът Влади си уражда селото". Той не бива да се поддава на такава провокация. Защото какво по-нормално има от това един народен пълномощник да се заеме да поправя недостатъците в заобикалящата го среда там където живее, там където е избран и там където е неговата общност. Това дори е негов дълг. Кладница има нужда от неговата подкрепа, както и на всеки, който има влияние. И не да го обезсърчаваме, а да го насърчаваме! Същото отношение трябва да имаме и към кмета на селото.

Само кмета ли живее на тази улица.Или другите са по-кладничани и на тях първо да се направи улицата.Сигурен съм, че твоята улица е асфалтирана или павирана но недоволстваш само за "идеята".