Животни

Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
- Зайо, айде да се возим!
- Добре бе Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
- Зайо, напика ли се от страх бе?
- Не бе, не бе!
Вдига вълкът 200 км в час.
- Напика ли са бе?
- Абе много бавно караш бе! - казал зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
- Напика ли са бее?
- Неее.
- Е ся ше са насереш кат ти кажа че нямам спирачки!

Вълкът паднал в много дълбок ров и неможел да излезе.Минало зайчето,видяло вълка в рова и си казало:"Е сега ми падна ти на мен" и започнало да го обижда с всички епитети от своя богат речник за ценизми и обиди,като подскачало около рова:

   -Ти си голям глупак,толкова си тъп,та чак вдлъбнат бе дръвник смотан и пр.

Вълкът мълчал.Изведнъж зайчето от превъзбуда,се подхлъзнало и паднало при него.

   -И сега какво,Зайо......?-попитал нежно вълка.

Зайчето треперейки отговорило.

   -Вълчо,знам,че няма да повярваш,но честно да ти кажа,дойдох да се извиня.

На един човек кучката се разгонила. За да не сбърка с комшийското куче стопанинът всяка сутрин й поливал задника с бензин, за да се търка цял ден по пода.
Един ден забравил и като се прибрал от работа синът му казал:
- Тате, ти забрави да сипеш бензин на кучето, комшийското цяла сутрин я бута и не можа да запали.