Loading
Почина големият писател Димитър Миланов
Димитър Миланов Иванов, който ще остане в паметта на кладничани като една от емблематичните личности в селото, страхотен писател и също толкова добър човек, си замина от този свят. Той обичаше селото си и вярваше в светлото му бъдеще. За кладничани преди години той написа и своето послание: "Били сме, сме, ще бъдем!" - ДМ
Бог да го прости!
Цялото интервю с Димитър
Цялото интервю с Димитър Миланов вижте тук
"детски гласове, които ми напомнят, че животът никога не свършва."
Тук на хълма
Метличина и топъл камък,
детски гласове, които ми напомнят,
че животът никога не свършва.
Тук, на хълма,
сред настъпващата вечер,
аз съм най-преходното нещо във пейзажа.
Каквото и да изрека,
в далечни и горчиви часове,
тревата неизбежно ще настигне мислите ми.
Косачо, който някога така възпявах,
дано те има и след нас!
(Из книгата му "Метличина и топъл камък", 1993 г.)
ДАЛЕЧНИ ПРОСТОРИ
Далечните простори се губят във мъглата
И хребетите дремят със поглед уморен,
Мочурищата чезнат, помръкват езерата,
И бели пеликани изпращат тоя ден...
Там някъде прелита високо в небесата
Ъгловато ято в бакъра модросин,
Ранени жерави след него в тишината
Минават с вик протяжен във стреловиден клин.
И тънките тръстики им правят там поклони,
Линеят дървесата в угасващия ден,
А вятърът безмълвно листата златни рони,
Навред ги той разнася, печален и сломен.
Остава тишината сред тъжни кръгозори;
Вглъбена, необятна в далечните простори...
Станко Йорданов
Искам да изкажа моите
Искам да изкажа моите най-искренни и дълбоки съболезнования на семейството на чичо Митко! Обикновено в такива моменти човек не може да намери най-подходящите думи за да изкаже това , което чувства !
Той беще един весел човек , с които винаги имаше какво да си кажеш, да се посмееш и да се пошегуваш! Той беше от хората , които винаги е обичал и милеел за Кладница и заради това неговата загуба е още по-голяма ! ЗА СЪЖАЛЕНИЕ живота е кратък и свършва внезапно , но чичо Митко е от хората, които винаги ще са с нас!
Още веднъж моите съболезнования на семейството!
Мирослав Мирчев
Жалко, че така внезапно ни
Жалко, че така внезапно ни напусна Митко, така го зная от детството ни - поетична душа, добър човек и талантливо перо. Имаше създаден един поетичен кръг в Кладница, който е хубаво да бъде продължен. Радвам се, че и младия кмет на селото върви по този път и дано има повече последователи. Чета и стиховете на Гошо (най-често бяха във вестник "Труд"), който е не по-малко талантлив и съм горда с моето село, макар да не живея оттдавна в него. Спомняйте си, мили хора, за тези таланти, защото те ще разнасят славата на нашия роден край и то ще пребъде!
Една кладничанка, която се гордее с хората там.