Крепости

В околностите на село КЛАДНИЦА се намират руините на четири отбранителни съоражения, така наречените крепости, а така също и древни местностти, който са населявани от траки, римляни, византийци и в по -късен етап от сърби.

Нека да започнем с траките: Селището, сега руини на Попова глава, там ясно личи разположението на отбранителния вал, а също така и една могила с височина 6-7м; крепостта Мало градище, тя е разположена успоредно на Големо градище; крепоста Стражата; селище в местността Конопището, там керамиката е и от римския период, среща се и антично стъкло; тракийското светилище на Калиница, Сопо и Крив камик.

Римляните основно са живеели в равната част на селото, Конопището, Валого, Миловите, Бакеница. За доказателство можем да открием фрагменти от финна керамика няколко размера добре изпечени керамични тухли, шлака с голямо процентно съдържание на метал, предимно цветен, дребни медни монети и др. битов инвентар запазил се във времето. Римска пътна станция е имало и в местността Банков рид. Византия е добре изразена в местносттите Гръковец, Големо градище, Стражата, Конопището.

При царуването на Цар Иван  Шишман в района заселват рудари от Сърбия и Словаци от района на сегашният град Кладно, за да добиват и обработват метали в примитивни пещи наречени КЛАДИ. Добиваният метал по този метод е бил доста шуплест затова в следващият процес на обработка - коване,  се е  постигала по голяма  плътност и ковкост на метала с отнемането при нагряване на част от  въглерода. Полученият метал се е използувал основно за изработването на оръжия.

Черкезите са живеели в местността Черкезкото, но за кратък перйод от време. По време на турското робство   железодобива в Кладница замира, остава да работи само мадана в село Крапец, като през 1871 г. той е купен за 600 акчета от един българин, а до тогава е бил собственост на някакъв турчин, който го е получил като награда от Султана за войннски заслуги.

През турското робство е опожарен и големият манастир в местността Брезовица. Когато в селото са идвали турци, кладничани са криели децата и жените в морените, като преди това са ги цапали със свински изпражнения. До падането под  турско робство, селото се споменава като Орличе и Орлица. Сърбите първоначално са живеели в местнстта Сръбкеница, а след това са заселили заедно с няколко рода от  гр.Самоков село Попово. Името на селото, което те са дали е било Сръбски Самоков, турците са го наричали Джегало от Джегал - поп. Така селото има две имена по време на робството. Жителите му се различават и по носийте, те са сходни с тези от южна сърбия. През 1885 г., след нападението на Кралство Сърбия над Княжество България, жителите на селото пишат  писмо-молба до Княз Александър-I Батенберг да преименува селото в Попово. След 1944 г. кумунистическият режим го прекръства на с.Витошко, така до изселването.

B_b