Тук на хълма

Едно от стихотворенията на Димитър Миланов от стихосбирката "Метличина и топъл камък".

Метличина и топъл камък,

детски гласове, които ми напомнят,

че животът никога не свършва.

Тук, на хълма,

сред настъпващата вечер,

аз съм най-преходното нещо във пейзажа.

Каквото и да изрека,

в далечни и горчиви часове,

тревата неизбежно ще настигне мислите ми.

Косачо, който някога така възпявах,

дано те има и след нас!

                   (Из "Метличина и топъл камък", 1993 г.)

Източник: "Кладница в документи и сказания" (Цено Иванов)