Димитър Миланов Иванов
Димитър Миланов е роден на 6 ноември 1947г. в село Кладница. Завършил е българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Той е член на Съюза на българските писатели и има 8 стихосбирки: „По течението на земята”, „Птици на твоя прозорец”, „Кладенец”, „Метличини и топъл камък”, „Зелените влакове на юли”, „Стени от тъмнина”, „Берачи на звезди” и „Всичко ще се случи после”.
Тук съм роден и тук живея. Никой не си избира къде да се роди. Чувствам се добре, защото смятам, че провинцията е по-скоро духовно, а не географско понятие.
Няколко думи за семейството Ви.
Съпругата ми е учителка по история. Имаме две деца - дъщеря Галина и син Добрин, които, за голямо съжаление, живеят и работят в чужбина.
Бихте ли разказали нещо повече за творческия си път?
Единственото ми оръжие е словото. Винаги съм искал да боравя с думите, да покажа на хората, че красотата е около нас - стига да съумеем да я видим. Дебютирах със стихове по радио "София", а първата си стихосбирка "По течението на земята" издадох през 1981 г. в издателство "Народна младеж". Оттогава мой девиз е мисълта на един немски философ: "Животът би бил вечно кървене, ако нямахме поетическото изкуство".
Какво Ви подтикна да поемете по този път?
Общуването ми с книгите ме научи да наблюдавам внимателно всичко около мен. Едно естетическо натрупване, мога да го нарека "Зареждане на акумулаторите". И идва момент, когато ти се иска и ти да кажеш нещо на хората. Аз пиша малко, защото смятам, че човек трябва да си отваря устата само, когато това е крайно наложително.
Разкажете ни нещо странично за себе си - спорт, ако сте се занимавали с такъв, хоби, интересни факти около Вас.
На младини играех футбол, аматьорски, разбира се. По телевизията гледам предимно този спорт, но и волейбол, бокс. Хоби нямам, ако не се смята задължителния преглед на днешната преса. Интересните факти няма да се случат, ако не ги предизвикаме. Но това вече е друг разговор.
Мнението Ви за състоянието на културата и образованието в селото и самодейността в читалището.
Едва ли има кладничанин, който да не е минал през читалището - един истински духовен светилник. Напоследък имам неприятното усещане, че младите все по-малко посещават богатата библиотека. И все повече илюзорния виртуален свят, който е път за никъде. Иначе в селото имаме умни и интелигентни млади хора и в тях е бъдещето на Кладница.
Делта Хил - какво ще е отражението му върху бъдещето на селото?
Още не мога да си отговоря.
Посланието Ви към кладничани и "подпис за Кладница".
"Били сме, сме, ще бъдем!" - ДМ
Разкажете ни някакви интересни случки и спомени.
Най-хубавите ми спомени са от детството и те са много.
Най-хубавите ми спомени са от детството и те са много.
Можете ли да определите народопсихологията на кладничанина?
Тя не се различава много от народопсихологията на българския народ. Който е чел книгата на Иван Хаджийски внимателно, ще разбере за какво става дума.
Как си представяте селото след 10 години, какво мислите, че ще е бъдещето му?
Никога не правя дългосрочни прогнози, но си мисля, че селото има бъдеще. Дай боже, младите да се върнат и всички да работим за пълния ренесанс на това райско кътче. Иначе за какво сме тук?
Никога не правя дългосрочни прогнози, но си мисля, че селото има бъдеще. Дай боже, младите да се върнат и всички да работим за пълния ренесанс на това райско кътче. Иначе за какво сме тук?
Последни коментари
преди 33 седмици 1 ден