Димитър Миланов Иванов

Изпратено от kladnica на 13 Август, 2008 - 21:44
Димитър Миланов е роден на 6 ноември 1947г. в село Кладница. Завършил е българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Той е член на Съюза на българските писатели и има 8 стихосбирки: „По течението на земята”, „Птици на твоя прозорец”, „Кладенец”, „Метличини и топъл камък”, „Зелените влакове на юли”, „Стени от тъмнина”, „Берачи на звезди” и „Всичко ще се случи после”.
 
Цялото интервю с Димитър Миланов вижте тук
Какво Ви свързва със селото и откога живеете тук?
 
      Тук съм роден и тук живея. Никой не си избира къде да се роди. Чувствам се добре, защото смятам, че провинцията е по-скоро духовно, а не географско понятие.
 
Няколко думи за семейството Ви.
      Съпругата ми е учителка по история. Имаме две деца - дъщеря Галина и син Добрин, които, за голямо съжаление, живеят и работят в чужбина.
 
Бихте ли разказали нещо повече за творческия си път?
      Единственото ми оръжие е словото. Винаги съм искал да боравя с думите, да покажа на хората, че красотата е около нас - стига да съумеем да я видим. Дебютирах със стихове по радио "София", а първата си стихосбирка "По течението на земята" издадох през 1981 г. в издателство "Народна младеж". Оттогава мой девиз е мисълта на един немски философ: "Животът би бил вечно кървене, ако нямахме поетическото изкуство".  
 
Какво Ви подтикна да поемете по този път?
      Общуването ми с книгите ме научи да наблюдавам внимателно всичко около мен. Едно естетическо натрупване, мога да го нарека "Зареждане на акумулаторите". И идва момент, когато ти се иска и ти да кажеш нещо на хората. Аз пиша малко, защото смятам, че човек трябва да си отваря устата само, когато това е крайно наложително.
 
Разкажете ни нещо странично за себе си - спорт, ако сте се занимавали с такъв, хоби, интересни факти около Вас.
      На младини играех футбол, аматьорски, разбира се. По телевизията гледам предимно този спорт, но и волейбол, бокс. Хоби нямам, ако не се смята задължителния преглед на днешната преса. Интересните факти няма да се случат, ако не ги предизвикаме. Но това вече е друг разговор.
 
Мнението Ви за състоянието на културата и образованието в селото и самодейността в читалището.
      Едва ли има кладничанин, който да не е минал през читалището - един истински духовен светилник. Напоследък имам неприятното усещане, че младите все по-малко посещават богатата библиотека. И все повече илюзорния виртуален свят, който е път за никъде. Иначе в селото имаме умни и интелигентни млади хора и в тях е бъдещето на Кладница.
      
Делта Хил - какво ще е отражението му върху бъдещето на селото?
      Още не мога да си отговоря.
 
Посланието Ви  към кладничани и "подпис за Кладница".
      "Били сме, сме, ще бъдем!" - ДМ
 
Разкажете ни някакви интересни случки и спомени.

      Най-хубавите ми спомени са от детството и те са много.
 
Можете ли да определите народопсихологията на кладничанина?
      Тя не се различава много от народопсихологията на българския народ. Който е чел книгата на Иван Хаджийски внимателно, ще разбере за какво става дума.
 
Как си представяте селото след 10 години, какво  мислите, че ще е бъдещето му?

      Никога не правя дългосрочни прогнози, но си мисля, че селото има бъдеще. Дай боже, младите да се върнат и всички да работим за пълния ренесанс на това райско кътче. Иначе за какво сме тук?