Нова телевизия: "Кладница е едно от проспериращите села в България. Преди време е имало две лични лекарки"

Селото ни отново е сред любимите за телевизионните екипи: снощи в "Темата на Нова" - за личните лекари.

Снощи в предаването "Темата на Нова" след новините от 19:30 ч материалът бе посветен основно на село Кладница и медицинското обслужване в него. Много от кладничаните не са могли да видятт този материал, тъй като по същото време бяха на площада за отбелязване на празника Поклади. Наред с видеоматериалите показващи редица пейзажи от улиците на селото ни, бяха взети интервюта както от местните медицински работници д-р Светлана Аспарухова - стоматолог, и д-р Елена Дойчинова - личен лекар. Много от вас ще разпознаят както кадрите от улиците, сградата на здравната служба, така и възрастните хора, които бяха интервюирани.

Медицинските работници споделиха, че настоящата здравна система не осигурява необходимата мотивация на общопрактикуващите лекари да работят в малки населени места. В момента в Кладница имя само един личен лекар, който идва само в четните дни ва седмицата. Преди време е имало две лични лекарки, но едната е отишла да практикува в Перник. В другите дни от седмицата в Кладница практикува зъболекарката д-р Аспарухова. Тя работи на пълни обороти на шест-дневна работна седмица, като освен в Кладница има работно място и в Перник, от където изкарва по-добри доходи. Занимава се с всичко, както сама казва в интервюто - както със спешна стоматология, така и с лечение и терапия - "Работата на село е школовка". На времето всеки завършващ образованието си млад стоматолог е бил изпращан на стаж в малки отдалечени села, именно заради тази "школовка". Д-р Аспарухова обяснява в интервюто, че единствено навикът я връща на работа в селото.

На въпроса как се оправят без личен лекар повечето интервюирани по-възрастни хора обясняват, че всеки се оправя сам. Личните им лекари практикуват в Перник и са далече. Един от анкетираните разказа от спомени как преди години, вероятно става дума за времето преди 1990 година, всичко е било уредено и във всяко населено място е имало щатни лекари. Той си спомни и за местния фелдшер, който се е отзовавал по всяко време - в почивни дни и нощем, но човекът починал преди години.

Според чиновничка от Министерството на здравеопазването, която също бе интервюирана, личните лекари за в бъдеще ще получават между 150 и 1000 лева допълнително, ако открият кабинет в населени места с незаета практика, т.е. където няма общопрактикуващ лекар. В същото време бе цитирана статистическа информация, според която има няколко стотин лекаря хабилитирани (т.е. способни да упражняват професията) за общопрактикуващи, но които не са открили практика. Вероятно на тях би се разчитало да покрият незаетите райони с лекарско обслужване. От здравното министерство и здравноосигурителната каса обмислят и да се даде възможност за здравни практики на фелдшери по места.

Според "Темата на Нова" 582 000 са българите, които нямат достъп до личен лекар. Голяма част от тях се лекуват сами или свикват с липсата на лекар. А повечето плащат здравни осигуровки. В големите градове личните лекари са повече от необходимото.

Заедно с възрастните хора от Кладница бяха снимани и анкетирани и няколко жителя на съседното село Чуйпетлово. Там също нямат постоянен личен лекар, отказал се е вероятно заради разреждането на градския транспорт до селото. От време на време идва лекар от село Студена, което също е наблизо. Нова става един път в седмицата - вторник или петък. На въпроса как се оправят без личен лекар една от бабите каза "Ние нали сме планинци - ядем си чеснов лук и си пием греяна ракия".

Въпреки, че това е поредната чест, която ни се оказва от национални телевизии, за които очевидно южно-витошките села са едни от любимите за заснемане на репортажи, вероятно има малки селца с далеч по-дълбоки проблеми в здравното осигуряване, а и далеч в повече сфери от живота като комунални услуги, обществен транспорт и най-важното поминък. Кладница, Рударци, а дори и Чуйпетлово са близо до два големи града, единят от които столицата. Кладница е модерно село с почти напълно уредени комунално условия. Ние тук сме по-добре от така наречената Южна подвитошка дъга на София - баровските квартали Симеоново, Драгалевци, Бояна, които тепърва се борят да получат изграждане на дългоочаквана канализация от столичната община.

В близкия до нас регион, видим и с просто око в далечината - планините Любата, Стражите и въобще целия масив Краище, това са регионите около Трън, Брезник, Земен (също част от Пернишка област) са от най-западналата част на страната ни. В селата там - планински и погранични, са останали малко жители а изоставените къщи са много повече. Градски (обществен) транспорт до много от селата вече почти няма, често отсъства обхват на мобилните телефони, а отскоро бяха обявени за затваряне редица пощенски клонове.

Местоположение