За Кладница

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали

Преди 132г.на днешния ден е подписан Сан Стефанския мирен договор. С този акт след петвековно робство България отново се появява на европеийската карта.Нека ние които живеем свободни ,не забравяме саможертвата на предците ни,  на стотиците хиляди знайни  и незнайни българи избивани по най-жесток начин от турския поробител,нека не забравяме за петвековния геноцид и асимилиране на българския етнос.Нека благодарим на руския народ ,без помоща на които каузата за освобождението  нямаше да успее,да благодарим също на румънския и финландския народ , чийто смели войни загиваха в боя за свободата на България. Бог да пази България!-Честит 3 март!

Подобно на други места в страната и в района на Югозападна Витоша започнаха да се заселват англичани. Интересен припример за такъв инвеститор и мотивите му, които го водят насам можете да прочетете на интернет сайта на село Студена.

Стив Лий има имот в село Студена от близо година и планира да се засели за постоянно в района. През лятото дори няколко пъти е посещавал басейна в Рударци и е правил разходки покрай язовир Студена и из горите на Кладница.