Кладнешкият манастир бил възстановен от отец Илия, тласнат от вредите нанесени му при заснемането на филма "Граница"

В интервю за сайта offnews.bg отецът споделя редица религиозни и житейски мъдри слова

Въпреки, че отец Илия от две години не е енорийски свещеник на Кладница, той е високо ценен от кладничани за многогодишната си служба тук. Високо интелигентен и просветен, свещеник Илия Христов е изключително благодатен събеседник. Казаното и написаното от него винаги съдържа подтикващи към дълбок размисъл съждения, които обогатяват мирогледа на слушащия или четящия.

Историята на тази знаменателна личност, свързана с църковното дело в Кладница и Рударци, не е напълно известна на местните жители, но е важно да я знаят, защото разкрива страстта и отдадеността на един човек към граденето и опазването на източно-православните ценности в нашия край.

Затова Ви предлагаме някои от нещата, които той спомена в интрувюто, взето от Деян Енев, журналист в цитирания вече сайт.

Свещеник Илия Христов е роден през 1960 г. Завършил е българска филология и богословие в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Един от създателите на издателството за православна богословска книжнина “Тавор” и на телевизионното предаване на Нова телевизия "Иконостас". В момента служи като енорийски свещеник в с. Рударци и е ефимерий* на Девическия манастир „Света Троица” край с. Мърчаево.

Филмът "Граница" го тласнал към избора да стане свещеник

"Кръстих се късно, на 31 години в съвсем разумна възраст и със съвсем ясното убеждение, че това е пътят, който съм избрал и ще следвам. Причината беше сериозна житейска криза с разпад на почти всички ценности. Не съм мислил да ставам свещеник в началото, разбира се, но записах Духовната академия с надеждата, че ще обогатя познанията си за вярата, на която се посветих. Тогава за първи път попаднах в Кладнишкия манастир. Беше случайно, може би случайно, макар че Бог промишлява за всичко и колкото повече опит придобивам в това, което правя, се убеждавам, че действително много неща са промислени за нас, преди ние да ги извършим.
Мисълта да стана свещеник зрееше у мен и преди това, но Кладница направо ме разболя. Там току-що бяха снимали филма “Граница” и манастирът беше неузнаваем. Тогава направих постъпки в Софийска митрополия за свещенически сан. Исках вандалщината и разрухата там да престанат и това място да се спаси. Но ръкоположението ми се забави 10 години, през които създадохме издателство “Тавор”. Сега съм благодарен, че стана така, защото ако тогава, с онази нездрава неофитска ревност бях приел свещенически сан, аз нямаше да мога да имам търпимост нито към хората, нито дори и към себе си, за да мога да се справя. Вероятно щях да се опитам да решавам по агресивен начин проблеми, които се решават с търпение и разбиране. Бог да пази Светата Кладнишка обител!"

За тези, които не знаят, в началото на 90-те години на миналия век манастирът на Кладница е избран за снимачна площадка на известния филм "Границата"**. Манастирските постройки олицетворяват гранична застава във филма, а главни герои в него са именити артисти като наскоро починалия Чочо Попйорданов, Наум Шопов, Николай Урумов, Кръстьо Лафазанов, Мариус Куркински, Васил Василев-Зуека. Първата си роля в киното изиграва и популярната в наши дни актриса Елена Петрова, изявява се с първата си еротична сцена на екран с героинята си глухоняма циганка. Известния като "Куката" от сериала "Под прикритие" Мариан Вълев също е сред главните герои.

По онова време Кладнешкият манастир не функционира след кончината да дългогодишната му стопанка знаменателната игуменка баба Павла.

В исторически план манастирът спира да функционира още веднъж и през турското робство. Тогава именити местни родолюбци начело със Спас Бурнов от село Мърчаево събират пари и измолват османските власти да се позволи изграждането на му отново. Ролята на църквата през Възраждането е спасителна за българската духовност. В чест на Спас Бурнов е кръстена една от главните улици в Кладница - тази, по която се стига до манастира. Подобно на него, отец Илия е човекът, заради когото църковната дейност в Кладница е възстановена след 2003-та година. Днес усилия за изграждане на божия обител отец Илия полага в родственото на Кладница село Рударци, чиято църква Св. Еремия е почти готова и скоро ще бъде осветена.

Когато отец Илия приел свещеническия пост в Кладнишкия манастир „Свети Никола”, хранел надеждата, че там ще възроди и продължи издателската дейност, която развивал преди това чрез издателството си "Тавор". Енорийските задължения тогава, надделяли над тази мечта.

Просветителската дейност продължава

Днес, обаче, на връх празника на славянската писменост, свещеникът отново е възстановил просветителската си дейност, чрез печатното слово.  Първата книга, която предстои да издаде е свързана със здравето - „Страстите и тяхното въплъщение в заболяванията”. Книгата е базирана върху светоотеческия опит за разпознаване на греховете и борбата с тях. Написана ясно и разбираемо, без излишна медицинска терминология, за да бъде достъпна за всеки.

"Синовете ни пораснаха и вече са достатъчно самостоятелни. Дори един от тях се задоми и се отдели от нас. Видях се с повече време, а мисля и с опит, и реших да реализирам готовите за печат до момента издания. Разбира се, финансирането им е един от основните проблеми. С разбирането, благословението и съдействието на Константийски епископ Антоний става и възможно поредното ни издание, а ако е воля Божия и последващите ще намерят спомоществователи. А и ние ще реинвестираме всичките си приходи в нови издания."

Ето и още няколко мнения на свещеника за ролята на православието в нашето общество:

"В Църквата ни има “кадрови проблем”, както се казваше в близкото минало. Няма достатъчно подготвени и мотивирани хора, за да възродим разпадналата се поради “мероприятията” на атеистичната власт църковна институция. А и условията ни за работа не са особено привлекателни, така че, ако човек не е приел свещенството като призвание, трудно ще се мотивира от обичайните неща."

"Църквата трябва да излезе от мълчанието си и да вземе отношение по-глобалните хуманитарни въпроси."

"През тези 12 години като енорийски свещеник, в които стоя в непосредствена близост до човешките проблеми, аз оставам с трайното впечатление, че ние българите не осъзнаваме, а и не искаме да проумеем истинските ни взаимоотношения с Бога. Отиваме в храма само тогава, когато сме в крайна нравствена немощ или друга житейска нужда и вместо да проумеем нищожността си и да се смирим и покаем, си тръгваме с мисълта „Здраве да има, всичко ще се оправи” и „Късмет, късмет ми дай Господи!”"

Останалото четете в цялото интервю тук

* - ефимерий - (гр. ephēmérios „дневен”, „дежурен”) - църк. Свещеник, който е дежурен за ежедневно богослужение

** - Филмът "Граница" е достъпен за гледане в интернет на сайта за видеообмен VBOX7

Местоположение