Тенис масата в Младежкия клуб

В далечната 1983 или 1984 година бе изработена и монтирана в двора на къщата ни първата тенис маса в селото. Всичко беше изработено по стандартите и по чертежи взети от книга-наръчник за втория спорт след кунг-фу в Китай. В тези времена все още не бяха разпространени тенис-масите на обществени места. Ние с брат ми се бяхме запалили от почивката на Златни пясъци, която карахме лятото и едни батковци ни бяха научили на правилата. И понеже нашите ни купиха хилки и топчета (първите бяха едни български, които от 50 удара се чупака на две полусфери като яйца), а и вероятно малко ги дразнехме с играенето на стенатите в стаите, та баща ни се зае и ни направи.

Ще се разровя из семейните архиви и обещавам да намеря и кача снимки от онези времена. Говоря с такава гордост за тях, защото ние имахме шанса да имаме най-грижовният баща на света, който се грижеше в посока на това да се развиваме, а не да лентяйстваме. Нашите ваканции бяха изпълнени със спортни активности, защото родителите ни бяха осигурили и малък басеин, а и баскетболно табло. Общо взето така ни минаваха дните на лятните ваканции онези години - през деня тенис, баскет, малко басейн, вечер мач на ливагьето. Разбира се също така намирахме време да прекарваме много време и в гората.

Та да се върна на тенис масата. Бая момчета от селото идваха да играят с нас, много за пръв път се допираха до този спорт. Но най-много играехме с момчетата от нашата тайфа - Венелин и Пепи. На тази тенис маса сме потрошили хиляди топчета. И разликата с днешните времена бе, че тенис топчетата бяха доста дефицитни - струваха 30 стотинки кутийката, но китайските Gold Cup и английските Helix бяха най-трудно откриваеми. Затова като настъпи някой такова топче, не можеше просто да бъде хвърлено и взето друго. Настъпеното топче се вареше във вода, за да може налягането да го опъне отново и то да стане кръгло (или поне полу-кръгло).

Дори тук някъде у нас, ако се раровя, ще открия хилките - пак марка Gold Cup, захупени от ЦУМ. На едната с химикалка пише Боби, на другата Станко. Понеже бяха еднакви, трябва ше да можем да си ги разпознаваме някък си. Това обаче беше нужно само до един момент - моята много по-бързо започна да се очуква и да й се разлепва гумата.

Пожелавам на новите тенис-герои на Кладница да добият нашите умения (добри сме, който има смелост, да ни пробва), да си ползват това богатство защото в София да играеш 1 час на тенис маса струва 5 лв. А най-вече им пожелавам да добият уменията на тези двама тенисисти от клипчето: