Издирва се един талантлив поет - Васил Савов

Здравейте Кладничани,

Някой може ли да помогне на Първолета Маджарска да влезе в контакт с Васил Савов(според email-а е от Кладница). Моля помогнете ни да се свържем с този талантлив човек: обадете се на нас или пишете на [email protected]. Благодарим предварително!

From: Първолета Маджарска [mailto:[email protected]]
Sent: Monday, 27 July, 2009 10:35 AM
To: [email protected]
Subject:

Здравейте!
Подготвя се антология на пернишката поезия, в която желаем да включим талантливия поет от Кладница Васил Савов.
Моля да ни помогнете да установим връзка с него.

Ето и повече информация за него:

ВАСИЛ САВОВ

Роден през 1948 г. в Кладница, Пернишко. Завършва гимназия в Перник и Учителски институт в София. Негови стихотворения и разкази са публикувани в окръжния вестник „Димитровско знаме", в списанията „Септември", „Дружба" и други.

ВЪЗНЕСЕНИЕ

Ябълковото дърво е пълно с розово жужене.

Обед е.

В кафенето на ъгъла шумолят рокли и думи,

виолетови устни,

дим от цигари нагоре.

Вечер е.

Светлините на къщите се свалят като платна.

Нощ е.

Колко мъртви дни, Господи!

Колко мъртви дни!

Утро е.

НЕДЕЛЯ.

Деца пеят „Алилуя" и аз с празни джобове и светнала душа

седя в евангелската църква и се моля.

Навън вали.

А колко мъртви дни,

Господи!

А колко мъртви дни!

1994 г. /Нов пернишки вестник/

СТАРИЯТ ЧОВЕК

В петък старият човек се връща от града.

Седнал на пейката в двора, той си спомня

за слънчогледови хълмове и гъсти съзвездия,

когато гледаше жените и се люлееше хорото,

после очите му търсят синята, голяма сянка

на каменоломната, в която годините му извехтяха.

Неделя вечер към автобуса бавно тръгва,

сякаш че се прощава винаги с някого и нещо,

а върху ревера на изчетканото му грижливо палто

кърви цвете, откъснато от селските градини.