Селимица

След като дълго време всички очаквахме решението на Община Перник по отношение на ниското качество на обслужване в хижа Селимица, най-после конкурсът е факт и сроковете по него текат. Преди да се появи официално съобщение в Държавен вестник на 2 Септември 2009 година, от началото на февруари тази година общината провеждаше анализи необходими за изготвянето на концесионна процедура, а на заседание от 28 юли 2009 година Общинските съветници взеха решение за стартиране на процедура за предоставяне на концесия на хижа Селимица и хижа Клалев дол. На въпросното заседание общинските съветници единствено са направили корекция в срока на концесията – от 25 на 15 години, както информира за това общинската съветничка Галина Асенова.

Нашият сайт има скромен дял в това да

Посетих тези места за първи път през зимата. Над Кладница, по пътя за манастира и хижата, е паднал доста сняг. С кола до хижа Селимица е около 10 минути от селото - съвсем близо. Самата хижа не е много голяма, но според местните хора явно е достатъчна. Има прилично помещение за хранене – странна комбинация между хижарска столова, ресторант и бар.

От хижата се запътих към манастира, който се нарича „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец”. На оградата до входа на двора

Правят паметен обелиск на видния туристически деятел от австрийски произход инж.Хелмут Брокс, работил дълги години като минен инжинер в Перник. Барелефът ще бъде монтиран на сградата на бившата Минна спасителна служба в Перник, сега частна собственост (в близост до магазин БИЛЛА в града). Идеята е на граждански инициативен комитет, председателстван от Симеон Георгиев, общественик и бивш директор на Мини Перник и ТЕЦ „Република". Инициативата обединява минни специалисти, туристически деятели, общественици. Подготвя се тържествено отбелязване на на 40-годишнината от смъртта на Хелмут Брокс. Барелефът е възложен на скулптора Радослав Симеонов. Средствата за изработването му и за други инициативи по честването се набират чрез

Страхотна новина - местността над хижа Селимица и северно от едноименния връх вече е видима с кристална визия чрез Wikimapia и Google Maps. Мащабът достига до 1:2000, т.е. реално един сантиметър от картата е равен на 20 реални метра. Забележими са както каменните реки (морените) така и пътеките, заслоните и горите. Видимостта продължава нататък към платото на Витоша, което до скоро също не можеше да бъде разглеждано с разпознаваема разделителна способност.

Реално новата плоскост

В сряда на 21 Януари 2009 година в сградата на общината в гр. Перник се проведе заседание на комисията за "Децата, младежта, спорта и туризма" към Общинския съвет. В точка трета от дневния ред бе разгледан въпросът за стопанисването на хижа Селимица. Присъстваха председателят на комисията Кирил Симеонов и членовете Галина Асенова, Любомир Жотев, Антонина Асенова и Драгомир Драгомиров. Важно участие в заседанието взеха и г-н Добри Митрев, председател на Общинския съвет, директора на Дирекция „Хуманитарни дейности” Нелета Вълова, експерта по спортни дейности Иво Денов, както и г-н Румен Танев, директор на ОП "Спортни имоти".

Оказа се, че председателят на комисията г-н Кирил Симеонов лично се е борил с проблема с хижата още от преди 5 години. Ходил е къде ли не. Поставил е дори въпроса пред г-н Удев - висш ръководител в БТС, който е сключил първият договор с настоящия наемател за срок от 10 години. Собствеността обаче преминава от държавна в общинска. Договорът се анулира, но се подписва от общината отново със същия

Общинската съветничка Галина Асенова се зае с проблема с оскърбителното отношение и ограниченията към туристите от страна на хижаря на хижа Селимица. За този случай нашият сайт алармира още на 3 Януари 2009 година.

Благодарение на инициативата на общинската съветничка да открие "виртуална приемна" в интернет, в уебсайта www.savetnik-pernik.com всеки гражданин може да отправи запитвания и да постави проблеми, по които тя се наема да вземе отношение. Тъй като тя е член на комисията към Общинския съвет на гр. Перник „Децата, младежта, спорта и туризма” от възможността да поискаме съдействие се възползвахме и ние. Очаровани сме от бързата реакция и се радваме, че има шанс доброто име на хижата да бъде

Кой е бай Оги

Името му е Огнян Дойчинов - кореняк кладничанин от махалата Павлевите. Изключително интересна личност. Ако всеки човек си има място, то мястото Селимица си има човек. Бай Огнян е някак кръвно свързан със Селимица. Каквото и да става той е там. Колкото и да се опитват да го прокудят или обидят - той е там. И не на пук, и не за да покаже характер. Той е там, защото изпълнява свой вроден дълг да служи на планината и нейните ежедневни посетители. От този човек лъха гостоприемство  и жизненост. Първата ти среща с него те зарежда с харизмата на енергичен, обаятелен, широко усмихнат и приветлив човек. При него всичко е движение - дали ще изпровожда кравата или ще обслужва клиентите, няма да забрави да поздрави поне с лъчезарна усмивка всехи минаващ наоколо - всичко е в непрестанен холеричен, но дружелюбен темперамент.

От дете е на Селимица, бил е на работа по кариерите около Кладница, занимавал се е с взривовете. Сбед това е бил дълго хижар в хижата. В кръвта му е да се грижи за

След последната ни публикация за лошото обслужване в хижа Селимица и поставянето на въпроса пред туристите с активно присъствие в интернет, получихме сериозна подкрепа и насърчение да търсим разрешаване на проблема. Из утвърдените туристически форуми и сайтове свързани с Южна Витоша темата за поведението на хижаря в хижа Селимица е четена от стотици и коментирана от десетки интернет потребители. Тези, които са дали коментари в повечето случаи са хора, които имат впечатления от хижата и конкретно от въпросния господин, стопанисващ хижата. Те добавят към описането в първата ни статия първоначално впечатление, допълнителен колорит и реално затвърждават извода ни, че поведението на хижаря е извън нормите както на етичност, така и на реда определен от БТС с наредби и от държавата със закони за стопанисването, управлението и гостоприемството в хижите.

По-надолу ще видите цитати и мнения на хора, които

Нямам думи. Хижите не са просто търговски обекти. Човек влиза там с представата, че ще намери местенце, на което да се постопли в планината, ритуално да изпие по един чай, а често те са и единственото място, където наоколо можеш да срещнеш жив човек, с когото да си продумаш няколко думи.

Хижата е храм в планината. Тя е символ на взаимопомощ и гостоприемство. Първите хижи са създадени с доброволния труд на стотици планинари. В полза на обществото е създаден и Българският туристически съюз, чиято собственост е хижа Селимица.

Ето какво се случи.

Една от каменните реки (морени) на Витоша над хижа Селимица

Източник: д-р Сотир Марчев